|
|
Появата на кибрита |
| Думата
''филумения''
(phillumeny)
произлиза от гръцката дума
philos (любов) и латинската дума lumen (огън).
Терминът е бил предложен от британската колекционерка Марджори Евънс (Marjorie S. Evans) през май 1943 г.
ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА КИБРИТА
Кибрит вероятно има във всеки дом. Но какво знаем ние за него? От литературата на XX век може да се разбере, че някога банкрутирали са се самоубивали само с няколко фосфорни кибритени клечки. А в немите филми на Чарли Чаплин сме виждали как героите палеха клечките в костюмите си.
Основната идея за кибрита е да се използва химическа реакция, отделяща достатъчно топлина, за да подпали дървена клечка. Тя се ражда във Франция през 1805 г., когато парижанинът Жан Шансел покрива краищата на тънки летвички със смес от бертолетова сол (калиев хлорат), захар и смола. Запалва ги, като ги потапя в концентрирана сярна киселина. Но за използването на този кибрит трябвало да се носят стъкленици с киселина, което било не само неудобно, но и опасно. Затова този метод не намерил разпространение.Запалването на кибрит с триене по грапава повърхност било измислено през 1827 г. от аптекаря Джон Уокър от английския град Стоктън он Тис.
Главите на произвежданите за продажба кибритени клечки се състоели от смес на калиев хлорат със сулфид на антимона и смола. При реакцията се отделял газообразен серен двуокис с характерна остра миризма. Този мирис се забелязва при запалването на серните кибритени клечки, в които част или цялото количество от антимонов сулфид е заменено с по-евтината прахообразна сяра.
В началото на 30-те години на XVIII се появява фосфорният кибрит. Студентът химик Шарл Сориа във Франция и химикът Камерер в Германия били сред първите, които откриват лесновъзпламеняващи се съединения на фосфора. Горящата смес на тези клечки трябвало щателно да се изолира от въздуха, тъй като фосфорът лесно се възпламенявал. Покривали ги със смола. Това бил много опасен кибрит - освен че се палел лесно, белият фосфор бил и силно токсичен. През 1867 г. от получените изгаряния починала италианската ерцхерцогиня Матилда, която случайно стъпила върху
клечки кибрит и роклята й се подпалила. Заради белия фосфор, при който доза от 0,05-0,15 г. е смъртоносна за
човека, фосфорната некроза станала професионално заболяване в кибритените фабрики. По-малко токсичен бил кибритът, в който белият фосфор е заменен от фосфорен сулфид. Кибрит от бертолетова сол, фосфорен сулфид и прахообразно стъкло с добавки от окиси на желязо и цинк лесно се пали при триене в грапава повърхност. Именно такъв е използван във филмите на Чарли Чаплин.
През 1847 г. австрийският химик Шретер открива червения фосфор, който се самовъзпламенява при съприкосновение с въздуха само при наличието на бял фосфор. Освен това бил по-малко токсичен и в производството на кибрит сменил опасния си побратим.
Безопасните кибритени клечки били изобретени през 1866-1868 г. В главите им нямало фосфор, а смес от бертолетова сол и антимонов сулфид в акива пропорции, че да не се възпламенявала нито при контакт с въздуха
или път при триене в грапава повърхност. За запалването им е използван принцип, който след това получил широко разпространение - разделяне на компонентите на горивната смес между главата на клечките и повърхността
на кутията. При този кибрит върху кутията се слага смес, съдържаща червен фосфор. Точно такъв използваме и днес.
ИСТОРИЯ НА ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ КИБРИТИ
Първите български кибрити се предполага че са се появили около 1880година.
Те са били с цилиндрична форма и са се казвали "Народни български пали-дръвца"
Тогава предприемчив българин открива фабрика за кибрити във Видин, но поради голяма конкуренция тя се закрива!
Според други факти преди 1901год. фабрики за кибрити е имало и в Хасково, Ямбол и Самоков-основана от чехи! Свидетелство за нейното съществуване е запазен кръгъл
кибрит в Самоковския исторически музей.
През този период държавата е регулирала цената на кибрита, дори и той да е внос от друга държава! През 1901год. се основава фабрика за кибрити в Костенец, под името-"Българска фабрика за кибрит, Костенец-Баня"
Интересен факт е че кибритите издавани там от 1901год. до 1906год. са кръгли под формата на цилиндър! На тях е изобразен стария герб на България. След 1906год. кибритите придобиват сегашната си форма. Фабриката е закупена от шведска компания за кибрити и в последствие се закрива!
От 1946 година до 1952 година кибрита е двустранен - дървен.
От 1953 до 1974 година българските кибрити са вече с етикети, а от 1975 година отново минават на двустранни с гърбове.
Същата 1975 година се явява преходна година за българските кибрити от дървени към хартиени!
|
|